Класическа рецепта за домати с ориз

През работната седмица нямам много време за готвене, пък и предпочитам да хапвам лек обяд и вечеря, за да имам енергия и да се чувствам добре. За мен е важно храната ми да е както вкусна, така и хранителна. И както се чудех какво да приготвя се сетих за моя много любима рецета от детството - класически домати с ориз, към които винаги добавях лъжичка - две кисело мляко.

Белият ориз не е най-здравословната храна, тъй като не е богат на фибри, затова в моя шкаф той не намира място. Вместо него предпочитам да използвам ориз "Баланс" или кафяв ориз. Оризът "Баланс" е по-богат на фибри от белия, но много се доближава до кафевия, тъй като не цялата люспа е предварително почистена и по-голяма част от хранителните вещества са запазени в зърното. За тази рецепта съм използвала именно него.

А ето и какво всъщност има в нея:

1 чаша ориз "Баланс"
2 чаши настъргани домати (аз използвах консерва, но може и пресни, даже още по-добре)
1 чаша вода
1 глава лук
1 к.л. червен пипер
2 с.л. олио
сол и черен пипер на вкус
магданоз за поръсване

Наситняваме лука и го запържваме докато омекне в загрятото олио. Междувременно измиваме хубаво ориза - трябва водата с която го мием да остане бистра. Щом лук започне леко да се карамелизира добавяме измития ориз и разбъркваме енергично за около 5 мин. Оризът ще стане леко прозрачен, товага е момента да добавим солта, черния и червения пипер. Разбъркваме ориза с подправките за минута, която е достатъчна да събуди аромата им, и добавяме доматите и водата. Намаляме огъня, слагаме капака и оставяме да къкри леко, като разбъркваме през 5 мин за да не загаря нищо. Когато оризът е почти готов изключваме котлона, разбъркваме за последно и похлупваме за още 5 -6 мин.  Сервираме поръсен със свеж магданоз и малко кисело мляко по желание.

🍅 Винаги можем да приготвим тази лека и вкусна рецепта във фурната. Щом добавим доматите и водата към ориза просто прехвърляме всичко в тавичка и запичаме на 180С за около 20 мин, като редовно проверяваме за готовност. Аз лично винаги нарязвам един белен домат на кръгчета и го слагам върху ориза преди да го сложа да се пече.

🍅 Доматите могат да бъдат във всякакви форми, дори на сок. Аз използвах домашна консерва настъргани домати, но по мое мнение колкото по-едри са нарязани, толкова по-добре. Стига да няма люспи разбира се, а те се махат лесно: Целите домати се топват за 30 секунди във вряща вода, след това за 30 секунди в ледена вода, а после с нож се цепва кожицата и се обелва по-лесно от варен картоф.

🍅 Оризът може да е всякакъв, дори кафяв. Просто трябва да е добре измит и да се пробва дали всичко е увряло. Времето може да варира в зависимост от фурната или котлона който използваме.

Тази лесна рецепта ми отне около 20 минути. Продуктите са малко и прости, но крайния резултат е фантастичен.

Картофена торта без майонеза

Идеята да вляза малко по-малко във форма, да тренирам редовно и да се храня добре не ме е напуснала, даже напротив. И въпреки, че тази седмица се отдадох на шоколадови изкушения, отново влязох в ритъм. Колкото и вкусна да е здравословната храна, която приготвям постоянно, от време на време на човек му се приисква нещо малко по-така. Въртеше ми се в главата идеята за някоя вкусна салата с картофки и варени яйца, но като знам колко много майонеза или сметана има в традиционните рецепти ми стана лошо. Затова реших да спретна нещо на бързо, с малко модификации, което хем е вкусно, хем не е вредно.

Представям ви картофената торта с цедено мляко. Тази торта салата е особено лесна и събира в себе си традиционни вкусове от руската салата и още една моя любима - сельодка под шуба, но без излишните калории и без да жертвам вкуса.  

Ето какво има в нея:

1кг картофи

1 глава червен лук

4 варени яйца

10 кисели краставички

1 кофичка цедено мляко

200гр кашкавал

200гр бяло сирене

1 с.л. масло

сол и черен пипер на вкус

За украсата на моята торта:

9 пъдпъдъчи яйца

1кисела краставичка

няколко листенца магданоз

червен пипер

чубрица

Салатата отнема малко повече време за приготвяне, но резултата си заслужава. Започваме с картофите - измиваме ги и ги слагаме да се сварят цели, заедно с яйцата. Щом са сварени ги белим още топли, настъргваме с едро ренде и добавяме малко сол, черен пипер и маслото. Объркваме добре. Яйцата оставяме на страна да изстинат. Сварените картофи разделяме на половина и разстиламе едната част в тавичка ( аз съм използвала най-обикновена тавичка, но тортата ще е ефектна ако се направи във форма за торта, която след като стегне се маха). Върху тях разпръскваме равномерно наситнения лук. В купичка разбиваме цеденото мляко до гладка консистенция. Към него не слагаме нищо, тъй като почти всичко е солено. Гребваме половината от разбитото мляко и го растиламе върху лука. Отгоре настъргваме бялото сирене следвано от наситнените сварени яйца, а върху тях киселите краставички отново ситно нарязани. Следващия ред е другата половина на цеденото мляко последвано от останалите картофи. Финалния пласт е настърган на ситно кашкавал.

За украсата съм използвала пъдпъдъчи яйца, парченца кисела краставичка и магданоз. Кашкавал с червен пипер и чубрица е класика от детството ми, затова и те намериха място в тортата. Финалната стъпка е всичко това да почине в хладилника за поне час - два, но цяла нощ е най-добре. 

Тортата е идеална за мезе или лек обяд. В нея няма излишна мазнина или сол, всичко е добре премерено, а удоволствието от нея - пълно. 

Греховно шоколадово брауни

Този пост по никакъв начин не е здравословен или полезен както останалите в блога, но пък е абсолютно вкусен, а всеки може да си позволи по нещо вкусно от време на време.

Не съм фен на шоколада чесно казано, даже по възможност предпочитам сладкиши без него. Напоследък обаче силно ме гложди идеята да забъркам нещо за любимия, който обратно на мен, десерти без шоколад не яде. Може би повлияна от всичко което ме заобикаля напоследък около т.нар. Св. Валентин, реших, че един готварски шоколад вкъщи няма да навреди, затова се запасих, за всеки случай, да не би случайно да ми се доправи нещо. Днес отваряйки шкафа този шоколад все едно ми проговори и реших, че времето му е дошло.

Това брауни е много богато, приготвя се точно за час и е идеално за неочаквани гости. Толкова е плътно и наситено, че едно малко парченце е достатъчно да засити и най-върлия глад за сладко.

Продуктите са малко и повечето от тях всеки има вече вкъщи.

1.5 чаена чаша бяло брашно
1 чаена чаша бяла захар
2 с.л. меласа или 4 с.л. кафява захар
200гр. шоколад за готвене
125гр. краве масло
2 пълни супени лъжици какао на прах
щипка сол
пакетче разтворимо кафе
3 яйца

В купа пресяваме брашното, добавяме захарта, какаото, солта, кафето и меласата. Разбъркваме добре.

Слагаме на котлона съд с вода да заври, върху който сме поставили друг съд маслото и шоколада. Разтапяме ги на водна баня докато се получи гладка лъскава консистенция без бучки. Внимаваме да не загори.  Щом шоколада е разтопен го добавяме в купата със сухите съставки и чукваме яйцата. Важно е шоколадовата смес да не е много топла, иначе ще сготви яйцата предварително. Ако е прекалено гореща оставяме да изстине до толкова, че да можете да задържим пръста си в нея поне 10 - 15 секунди без да ни пари.

Щом прибавим и яйцата разбъркваме всичко много хубаво с шпатула или дървена лъжица. Трябва да се получи еднородна много гъста смес, която почти става на самостоятелна топка тесто, но е все още течна. Ако е прекалено гъста може да добавим още едно яйце.

Следващата стъпка е много важна. В тавичката в която ще се пече браунито трябва да се постави хартия за печене, така че да покрива всички стени и дъното. Аз пробвах и с алуминиево фолио, но когато сладкиша изстина след печенето, фолиото трудно се отлепи. С хартията за печене обаче провал не съм имала. Щом всичко е застлано изсипваме шоколатовото тесто и го разстиламенравномерно с шпатула. Печем в предварително загрята фурна на 180C или 170C с вентилатор за около 30 минути. Всяка фурна е различна и времето за печене може да варира. Най-сигурния начин е теста с клечка за зъби - забиваме в средата и ако излезе чиста браунито е готово.

При този сладкиш няма нужда да се притесняваме за надуване и спадане. В него няма набухвател, затова той остава плосък без да се надува. Това е най-хубавата част - в краищата той се изпича и става хрупкав, а сърцевината остава мека, плътна и супер шоколадова. Сервиран с топка ванилов сладолед този греховен сладкиш ще плени всеки, който се осмели да го опита.